Източното крайбрежие на Тайван на колело

Линк към видео запис от събитието:

Тайван е малка островна държава, непризната за автономна от Китай, с тропически климат. Засега е слабопозната дестинация – а заслужава много повече внимание.

Хрумна ми да я посетя поради абсолютна случайност – бях видяла снимка от Тайван в Quora (сайт за въпроси и отговори), на която се виждаше яркосиньо море и планини. В съзнанието на повечето хора (а и в моето, преди да се захвана да проуча), Тайван е силно урбанизирана и индустриализирана държава: фабрика до фабрика. Само че това е валидно само за западната й част – източната е слабо заселена и предимно дива. Планини, високи близо 4000 метра, разделят двете части.

Бях там през ноември 2018-та, когато изминах една част от маршрута си по източното крайбрежие на колело – 235 км от Хуалиен до Тайтунг, за 3 дена.

Доста се притеснявах, защото нямах особена идея точно какво ме чака – в интернет нямаше изобилие от информация. Но все пак достатъчно, за да преценя, че приключението си заслужава: знаех, че и други хора са го правили, включително и сами, и че маршрутът е сравнително лесен за човек в добра форма. Знаех също, че има риск да ти се изсипе тропически дъжд на главата, но че извън това времето е поносимо, и че пътните условия са добри. Знаех, че няма смисъл да си резервирам нощувките предварително, защото нито имаше как да го направя без китайски, нито знаех къде ще ме сварва залезът всеки от дните.

Ще ви разкажа как се подготвих за пътуването си в Тайван, и особено за частта на колело, а също и как протече тя – с всичките й безумно красиви пейзажи, неочаквани баири, разговори с местните хора, и редовните спирки в 7-11 или по полицейските участъци, където имаше вода, карта и инструменти за ремонт на колело.

Ще ви разкажа и за острова Людао, част от Тайван, където има бивш затвор за политически затворници от периода на т. нар. Бял терор (в момента музей), и друг, действащ в момента затвор, в който без да исках попаднах, търсейки първия.

Ще ви разкажа и за останалата част от пътуването си през джунгли, градове, плажове (един от тях – с гледка към атомна централа) и през слънце, дъжд, мъгла и ужасно силен вятър. А също и за най-голямата колекция на китайско изкуство в света, за тайванския чай, за културния шок, и за пазарите с всичко на тях.

Представя: Милена Александрова

https://vimeo.com/407715780