За Австралия с любов

Имало едно време едно място, наречено Наказателна колония.
Хората, заслужено, но и много от тях незаслужено, били натъпквани в трюмовете на смрадливи кораби и поемали на дълго пътешествие към другият край на Земята. Тези, които оцелявали мъчителното пътуване, били възнаграждавани… с парченца земя, пълно с разноцветни, но отровни влечуги; миниатюрни паячета, които могат да те убият за секунда; влажен летен климат, заради който ти се приисква да си отново в мрачна Великобритания; много малко храна… и много самота.
Тези, които не се приспособявали да бъдат силни телом и духом, и не ставали част от цялото, а си живеели сами за себе си, не изкарвали дълго. Който мъж бил по-силен психически и физически, успявал да се пребори за една от малкото жени. Която жена била по-красива, но и по-работлива и устояваща на предизвикателствата, си намирала мъж, който да я защитава и да отгледа деца с него.
Накрая останали най-приспособимите, красиви и работливи от всички, които пристигнали тук. През годините някои дошли доброволно. Други насила. На някои се наложило да свикнат с това забравено от Бога място, където само черните като въглени и слаби като клони местни хора оцелявали лесно. Други дошли, за да търсят по-хубав живот. И го намерили.
Хората говорели толкова различни езици, че никой не можел да ги преброи. Французите донесли хубавото си вино, ирландците най-добрата бира. Италианците научили всички как се прави пица, а балканците им показали що е то кисело мляко и мусака. Азиатците с времето станали толкова много, че тяхната разнообразна кухня станала една от най-популярните сред всички.
Из страната тичали странни животни, в чиито торбички се криели малките им. Хората не искали да ядат месото им, макар че ставало за ядене. Как да ядеш символът на волността, елегантността и добронамереността?! Така кенгуратата станали толкова много, че след векове се превърнали в най-голямата опасност за пътни произшествия из цяла Австралия.
Минали много години и много от австралийците дори и не си спомняли от къде са дошли. Народът станал толкова разнообразен, и културно и физически, че толерантността към различията станала неизбежна ценност. Все пак, едно нещо било еднакво и обединявало всички – любовта към новата им родина; земята, на която се връщат с благодарност след всяко пътуване. Мястото, което от мизерна и нещастна наказателна колония в миналото, днес всички наричат „Щастливата страна“.
За Австралия с любов, каква я видя Гери през очите на местните хора и защо когато пътувате до там не трябва да я гледате само като „туристическа“ дестинаци.

Не бъдете туристи, бъде пътешественици с отворено сърце и любопитни очи!