Живееме си ние две лета сладко, сладко в Андалусия и си работим в Гибралтар, от където всеки ден наблюдаваме Мароко, чудейки се как да идем там!
Един ден ни осени невероятна идея да си купим колела с дисаги и след работния сезон да се отправим за месец и половина към Мароко, тръгвайки без конкретен план и без никакви очаквания… просто стегнахме багажа… закарахме се с колелата до Тарифа и от там, добре пакетирани, прекосихме с ферибот Гибралтарския проток, акустирайки в Танжер.
За пътуването ни в Мароко първите 3 дни бяха решаващи, т.е. или даваш шанс и време на държавата и тя задължително ще ти хареса, или въртиш обратен завой на третия ден и се прибираш вкъщи със смесени чувства и объркани спомени – нещо като морската болест.
А подготовката за едно такова пътуване винаги изисква големи усилия, но и заслужено поспиване.
Най-хубавото нещо на пътуването с колело е, че можеш да чуеш и видиш всяка птичка и тревичка, покрай която минаваш, да чуеш викове на хората за добре дошъл или за поредния пазарлък.
Морето
По океанското крайбрежие човек може да види много лагуни, но само на това място можеш да видиш розово фламинго… разбира се ако си платиш. Точно тук бе и първият ни истински сблъсък с прословутия търговски нрав на Мароканеца по сравнително туристическите места.
Хората
За Мароко е важно да знаеш няколко неща – едно от тях е, че хората не са бедни и не гладуват, а просто живеят семпъл живот(като изключим големите градове) и са щастливи и спокойни. Основно мюсюлмани, те са доста религиозни и много гостоприемни.
Водопадът Узуд
Водопадът на Узуд – вторият по височина водопад в Африка, макар и само 110 м, впечатляващ спектакъл. Намира се в берберско селище в Атлас.
Защо са ти врати, защо са ти легла и дивани, защо ти е телевизор, когато по цял ден можеш да гледаш природата.
Планините
Мароко е разделено на две основни части, пресечени от Атласките планини, разделени на Преден, Среден Атлас и Висок Атлас. Навлизаме в планина, където започва и сериозното каране – по около 90 км с 1500 метра изкачване!
Карайки си из високите необятни планини изведнъж се натъкваш на зелено селце. Ако тук има 40 къщи, значи в селото има поне 60 деца, които ако си „късметлия“ ще срещнеш и те ще тръгнат да те гонят, бутат, дърпат, молят за пари или химикалка, макар и да не са бедни и гладни… но това е дълга история.
Храната
В Мароко няма голямо разнообразие от храна, но за сметка на това всичко е винаги свежо и вкусно. Ние много държахме да си хапваме при местните, като винаги си избирахме мястото с най-старите и мръсни, задължително, пластмасови столове. Традиционните вкусотии са Тажин, Кус Кус, много месо под формата на кюфтета, мисм.
Чай чай чай… нещо, без което хората не могат да живеят. Мароканците пият зелен чай с мента и много захар, сипвайки го от високо.
Пустините
Първи знаци на пустинята.
Първите „касби“ – дворци от кал.
…и нещата започват да изглеждат като лунен пейзаж
Палмериите
Изведнъж сред пустошта попадаш на тучна зеленина, образувана покрай някоя река – така наречената Палмерия. Тази е едната от двете най-големи. Палмерията на Драа, където в гората от палми се крият къщи от кал и подръчни материали.
Къмпингите
В Мароко от липса на къмпинги не можеш да се оплачеш. Разбира се има от полуизоставени с тичащи кокошки и прасенца около палатка ти, до доста приятни и стегнати.
Жбел Сахро
Навлизаме в една планина, намираща се между Сахара и Атлас, наречена Жбел Сахро. Очаква ни качване до 2300 м, много красиви гледки, много истински хора и многоо дъжд и кал.
Понякога се налага да спиш в склада, но спането на земята е нещо традиционно при берберите… както казах семпъл начин на живот!
След много кал и изминавайки 8 км и качване на 800 м с бутане, намираме заслужена почивка при най-добрите хора, на най-якото място.
Превръщайки се в част от семейството, можем да надникнем в истинска мароканска кухня. Тези хора живеят сам сами на 2000 м, без ток, без ВиК, без дивани и легла, без телевизор, компютър или смартфон и са ЩАСТЛИВИ когато някой мине покрай тях и спре за по чай или остане да нощува!!!
Тодра
Продължаваме напред заредени с много сили и положителни емоции и от другата страна ни посреща вече побелелия Атлас, който още същия ден посещаваме.
Запътили сме се към катерачният рай на Мароко – Каньонът на Тодра. Там имаш три опции: да работиш в градинката, да катериш или по малко и от двете.
Мерзуга
А ето я нея – Голямата Пясъчна дюна, или на арабски Ерг Чеби, или „Каменно море“.
Местните определят за пустиня само тези дюни, които в Мароко се две, но географски определено пустиня е и околното на тях.
В магазинчето за всичко може да си купиш ски, както и да посетиш ресторантчето или сувенирния магазин или магазинчето за хранителни стоки – хитра схема – ВСИЧКО В ЕДНО!
Мерцедесите
За 45 дни трябваше поне веднъж да се намокрим качествено, да се качим за 30 км на такси олд скул Мерцедец заедно с двете колела, всичкия багаж и още 5 човека, защото с по-малко от 7 човека не се тръгва.
Фес
Айт Ал-кбир или Курбан Байрам е един от най-големите мюсюлмански празници. Напомня на Гергьовден, но около 1000 пъти по силно изразен. Това виждаш навсякъде, където погледнеш – тераси, стълбища, на улицата.
Тук за пореден път сме приютени от едно семейство, което буквално ни събра от улицата и през следващите пет дни бяхме техните скъпоценни гости :)
Шефшауен
Туристическата столица на хашиша Шефшауен. Представете си търговския нрав на мюсюлманин, свързан с продажбата на хашиш. Освен това Шефшауен е и единственият изцяло боядисан в синьо град в Мароко. Синьото и тесните коридорчета са, за да пази прохладно.
Всички са доста лежерни и в повечето случаи напушени.
Така си минаха 45 дни и 2800 км изцяло на колела, заредени с незабравими мигове и една мечта: Да се върнем в България и да направим Клуб на пътешественика, където хората да могат да се събират и да споделят своите мечти и пътешествия!
