Чернобил – два дни, прекарани в 1986 година

Чернобил е сцената на най-тежката ядрена авария в историята. Като деца сме слушали разкази за нея. Разкази, които тогава не сме разбирали – за взрив, за смели хора, жертвали живота си, за да ни има нас днес, и за не толкова смели хора, изпращали първите на смърт. Гледали сме филми, в които хеликоптери хвърлят пясък върху пожар, който не гасне. Поддържала го някаква невидима сила, наречена ядрен разпад. Тази сила излъчвала в небето отрова, толкова опасна, че сто хиляди души трябвало да напуснат домовете си и щели да могат да се върнат чак след двайсет хиляди години.

С годините научих какво е причинило взрива, научих имената на хората и техните истории. Разбрах как работят тези сили. Но въпреки всички отговори, мистерията на Чернобил оставаше – едно място, замръзнало в пролетта на 1986 година, стоящо и до днес.

Затова, най-накрая, тази есен отидох да я видя с очите си. С група от няколко непознати, всеки с неговата си лична причина да бъде там, прекарахме два дни в Чернобилската забранена зона. С тях слушахме за историята на мястото и аварията. Стояхме на метри от закрития със саркофаг 4-ти реактор и обядвахме съмнителна храна в столовата на работещите там. Бяхме в контролната зала на секретна съветска военна база. Спахме в единствения работещ хотел в Чернобил, където отказахме предложението на местния пияница Володя да ни заведе на руска баня. Гледахме залеза над реката, а сутринта посрещнахме от покрива на най-високия блок в Припят. Посетихме Василий и жена му, заселили се обратно в дома си въпреки забраната. Те пък ни почерпиха домашна украинска ракия и пастет от сланина.

Домашна ракия няма да има, но ако желаете да пийнем по бира и да чуете тези и много други истории – заповядайте!

Представя: Любомир Тошев