Какво е необходимо, за да минеш 2300км с велосипед през Европа?

След почти една година след като се отправих на запад по срещу течението на Дунав, се реших да ви разажа всичко, точно както се случи. Докато въртях педалите се въртяха и много и разнообразни мисли в главата ми. На 21-ви май те ще напуснат моята глава и може би ще се загнездят във вашите. Разбира се, ще споделя и какво е да се събуждаш всяка сутрин, да събираш палатка и да сядаш с разранен задник върху седалката :)

Събуждам се. 5:30. Слънцето е неуморимо. То не се нуждае от сън. Чуват се песните на врабчетата. Монотонните звуци на насекомите им пригласят. Реката лениво носи водите си на изток – към морето. Морето сигурно я чака. То я поглъща така, както кожата ми поглъща слънчевите лъчи. Водите й ту нежно галят брега, ту го бият с гребените си, понесени от воя на вятъра. Ставам. Закусвам. Пия кафе. Слушам акомпанимента на моето ежедневие. Тръгвам, колелата се завъртат, веригата изпуква, мускулите се изпъват, веждите ми падат ниско над очите.