Това лято успяхме да посетим зимата на южното полу кълбо и да покараме ски в Чили и Аржентина. Въпреки че хванахме една доста необичайна зима с по-малко сняг и много топли дни, бих казал че зимата там е малко по-различно изживяване от тази тук. Няколко причини.
Геограгскафска ширина
Първите ски зони, които посетихме се намираха около 33-ия паралел в южното полу кълбо. От тук на юг(тоест към полюса) се намираха повечето популярни за ски или ски туринг места. Има възможност за каране и още на север(към екватора), но на по голяма височина и възможностите са ограничени. За сравнение 33-ия паралела в северното полукълбо минава през град Триполи, Либия и почти през Дамаск,Сирия.
Какво ще рече това…? Ще рече че караме доста по-близо до екватора, което се усеща по 2 основни неща. Първо, чувствително по топло време в ниското и много различна природа. Разбира се не става за тениска всеки ден, но в градовете се чувствате в една приятна пролет почти през цялото време. И второ, ефекта на слънчевото греене е много по-силен, това го усещаме първо върху кожата си. Един ден немазане със слънцезащитен крем над 2000м при всички положение се наказва подобаващо. Ефекта на слънчевото греене, както знаем и от нашия континент оказва огромно влияние върху снега. Правилата там са същите просто по силно изразени, с единственото изключение че студените склонове са южните :). Реално може да имате един изцяло разтопен до почва СИ склон и същевремено мек и приятен за каране сняг на Ю склон. По-силното слънчево греене се усеща и в дневните изменения на снега, където в доста по ранни часове може да очаквате пръхкавия сняг да слегне или твърдия фирн да размекне. Казаното до тук не трябва да се взима като чиста монета, защото има и други определя ситуацията фактори.
Теренът на първата снимка представлява влизането към улея във втората снимка, който бе със ЮЗ изложение. Снежните условия са абсолютно различни. Надморска височина:3900м, ширина: 33 градуса, дата: 09,09,2014
Географско положение
Докато планините в Европа в по-голята си част са разположение в една доста компактна зона между 37-ия и 50-ия паралел (с изключение на Норвегия, Швеция и Исладия), то Андите се простират меридионално пресичайки екватора и стигайки 57-ия паралел в южното полукълбо. По този начин те пресичат почти всички климатични зони, което е причината за разнообразното време и ландшафт. Като най-подходящите условия за ски се менят, но като цяло може да се каже че започват от Сантяго, Чили и продължават на юг. Това ни дава право на едно много приятна екстра да бягаме от лятото като се движим на юг и да гоним по-хубавите снежни условия. Нашият план бе да кацнем в Сантяго на 4 септември и да се движим на юг. Така си мислехме, че ще стоим във вечна пролет, но може да се каже че буквално настигнахме зимата някъде около град Осорно. А други наши приятели продължиха още на юг посока Ушуая, което им даде още месец зима и караха до края на октомври.
Андите около Сантяго, Чили. Една малка частица от цялата верига. Дата: 06 Юни 2014
Релеф
Релефа също си казва думата. Много от местата за каране са вулкани, т.е. самотна стърчаща пирамида изложена на силното влияние на климатичните условия, особено на вятъра и слънцета, което води до много бързото претопяване на снега. Например, в периода в който ние бяхме там(септ-окт), всички вулкани, които карахме предлагаха най-хубави условия над 2000м след 14.00, защото добре претопения фирн, чак тогава успяваше да се отпусне, а в много от подходите попадахме на син лед във върховата част на пирамидите. Ето защото носенето на котки и ножове за ските е абсолютно задължително.
Що се отнася до надморска височина основно карахме между 1000 и 3000м и едно излизане до 4000м. Слизайки на юг, планината като цяло губи височина и рядко надхвърля 3000м. В зоната около Сантяго има лесен достъп до високата част на планината с асвалтиран път и тн. но като цяло достъпа до високите Анди е труден, тъй като последните села са разположени доста по ниско от граница на снега и все пак става въпрос за планина с върхове над 6000м и долини дълги по 50-70 км по които има черен път или въобще няма.
Вулкан Осорно
Вулкан Пунтиагудо
Гледка южно от вулкан Антуко, на тези дори не им знаем имената!
Андите не са само вулкани :). Планинската верига в зоната на гр.Барилоче. В дъното на хоризонта се вижда вр.Тронадор.
Климат
Не прекарахме достатъчно време, за да имам някакво собствено усещане за климата там. В зоната около Сантяго, местните казваха че времето било много предвидливо, след период на нестабилно време с валежи(3-4 дена) винаги следвал дълъг период от стабилно време подходящо за излизане в планината. През тази година ние не видяхме тези условия и всички много се оплакваха от нестабилното време и малкото валежи в района.
На юг приближавайки края на континента климата става все по влажен и динамичен, но това не можахме да го изпитаме на свой гръб. Усетихме само предвестници на този тип климат, докато се изкачвахме на вулкана Пуджеуе, където валеше с дни.
Едно е сигурно, когато вали, вали стабилно, но точно както в Европа, новия сняг бързо се претапя или пренася от вятъра.
На 40-ия паралел и 500 м.н.в. усетихме прочутите Чилийски валежи във влажните бамбукови гори на вулкана Пуджеуе.
Има още много което може да се каже за Чили и Аржентина, но ви препоръчваме да отидете и да ги видите на живо.
За финал, само ще спомена и климатичната аномалия Ел Ниньо и нейната противоположност Ла Ниня. Тези две явления са свързани с големите валежи в южното полукълбо, но за съжаление тяхното проявление е доста по слабо през последните години. Ако имате интерес може да прочете тук.
