Ще ми се да направим една кратка ретроспекция на това как започнахме да пътешестваме….
Всичко започна в първия и най-студен ден от астрономическата зима през 2009 година, 21 декември, 5.00 часа сутринта, навън е около -20 градуса, а ние старателно се опитваме да поберем целия си багаж, който се състой предимно от палатка, чували, катерачен инвентар, екипировка за зимна планина, само 2-3 дрешки за нормални условия и един термос с литър горещ чай, в две 50 литрови раници. Този път нашата цел бе Турция. Потеглихме с няколко основни идеи – да пътуваме максимално бюджетно /изцяло на стоп, каучсърфинг и спане на диво/, да се катери на най-различни места в Турция, да се направи някой и друг трекинг и последно, но не на последно място да се гмурнем в турската култура :) Турнахме си раниците на гръб и се дотътрихме до магистралата, където започна и нашия стоп право към Истанбул! След това планът се подреждаше в движение…като срещахме местни планинари и катерачи и те ни казваха за интересни непопулярни места!
СТОПИРАНЕТО
Ако си тръгнал да пътуваш на стоп, то Турция със сигурност е най-доброто място! За три седмици изцяло на стоп не сме чакали повече от час, тамън почнеш да чоплиш семки и тирът спира и те събира. Качваш се събуваш си обувките, защото тирът е техния дом, веднага биваш почерпен, вадиш разговорника и започваш да комуникираш по метода на мимиките и жестовете. Ние със Сашо обаче винаги казвахме, че сме женени, защото бяхме чули случка от приятели, пътуващи към Иран на стоп, че един шофьор искал да си вземе девойката в харема. Задължително ще бъдеш поканен на обяд и в никакъв случай не предлагаш да си плащаш…много се обиждат, ти си техен гост и те с ръка на сърце казват „YOK para” т.е. „Пари не даваш”! На края на пътуването си толкова благодарен на всеки, че ти се ще да се отблагодариш по някакъв начин…и разбира се начинът е ти да взимаш на стоп когато пътуваш с кола.
КАТЕРЕНЕТО
Успяхме да посетим 8 катерачни обекта, изключително различни като вид катерене, вид скала и разнообразна природа, намиращи се в районите на Истанбул, Кайзери, планината Ала Даалът, Адана, Анталия, Фетие и езерото Бафа.
ПРИЯТЕЛИ И ИСТОРИИ НА ПЪТЯ
Както винаги съм казвала: Няма значение къде си, а с кого си! Разбира се, комбинацията от красиво място и добри приятели е най-добра. Е ние срещнахме едни страхотни приятели там, Аги от България и Нури от Кайзери. Естествено, оказа се, че светът е малък и те са приятели на наши приятели. Та те ни приютиха за няколко дни и заедно посетихме Ала Даалър, където Нури заедно с двама приятели направиха премиера на алпийски зимен маршрут и спаха на скалите, докато ние се разхождахме из дивата бяла планина. Аги и Нури ни запознаха с техни приятели и общо взето това бяха и петте най-забавни дни от пътуването ни!
Да споделя и малко факти, които научихме на пътя….за хората и живота им. Общо взето от пътуването на стоп можеш наистина да научиш много за една държава! Посетихме и един университет в Анкара и научихме, че всъщност доста от университетите са частни и доста добре развити и организирани. Всеки университет си има голям кампус в края на града и съответно организирани университетски автобуси. Университетът си приличаше на малък град, където студентите прекарват почти целия си ден, учейки или участвайки в различни студенстки клубове /музикални, спортни, научни и т.н./ Университетът е и мястото, където обикновено започваш да катериш. Ние имахме щастието да се запознаем с един преподавател по катерене, които ни разказа доста интересни истории за планинарството и катеренето в Турция и ни даде възможността да се покатерим малко с неговите студенти на университетската стена. Малко и за хората – това, което ни направи най-силно впечатление бе, че разликата между европейската и по-туристическите части на Турция и централната Анадолска част е доста значима от културна и религиозна страна. Чувала съм, че това се отнася и за Източна Турция, но все още там не съм била. Но със сигурност знам, че семейството е най-голяма ценност за всеки в Турция.
НОВА ГОДИНА
Това със сигурност беше най-незабравимото или по-скоро най-незапомнимото, проспано, посрещане на Нова година в живота ми, прекарано в третия по големина град Адана, в хотелска стая с ширичина на легло.
А това се случи, поради непредвидено добър стоп, но дълъг, с отказ от нас от любезното предложение на шофьора да спим в тира му!
ХРАНАТА
Който не е хапвал от богатата турската традиоционна кухня…гладен е останал!
Класики в жанра са кебап, гьозлеме, крем супа от нахут или леща, баклава и локум и т.н.
Бялото сирене също си е традиция.
Ако си купуваш хляб поне двойна доза, защото първата се изяжда още на излизане от пекарната!
Турското кафе със сигурност не е напитката номер 1 на турците, хората пият основно и постоянно черен чай с много захар, след закуска, обяд, вечеря или когато няма какво да правят.
АЛА ДААЛЪР
За тази планина мога да остана безмълвна, точно така както се чувствах когато се разхождах или просто си седях на някой камък и наблюдавах всичко около мен.
А такава е и самата част от планината, която посетихме – тиха и спокойна, без хижи, без маркировка!
СПАНЕ НА ДИВО
Въпреки, че за малко щяха да ни подпукат с едни пушки, тъй като се бяхме настанали без знаем в двора на военно поделение, със сигурност може да си спиш където си поискаш сред природата…или поне ние така правихме.
Дори и под БАТУТ в градския парк се получава, когато искаш да поспиш, но патрулка обикаля през цялото време около теб, а бяхме чули, че е забранено клошарстването и те прибират на топличко. Все още незнам дали е истина това!
КАПАДОКИЯ
За Кападокия мога да кажа, че това беше най-истинското и най-красиво спане на диво, дори и до този момент!
Със сигурност повечето от вас са чували или посещавали Кападокия, а тези които не по-добре да го включат в списъка със задължителни места за посещение!
Кападокия има история още от преди 10 милиона години, история на образуване на тези причудливи форми, история на живот на древни плена. С подземните си градове и скални църкви сега Кападокия е един музей на открито сред живописните речни долини и селца със запазен поминък.
ЕЗЕРОТО БАФА
Бафа е последното място, което посетихме, преди за се отправим към България!
Бафа е районът на боулдър катеренето в Турция с издигащата се над езерото планина Латмос. Бафа е и мястото където сред скалите ще видиш леля шетаща из двора и обора, пасящи крави, тичащи деца, маслинови гори, рибари, както и много руйни на древни църкви. Някой от самите скали са били и все още се ползват за подслон на добитъка
Бафа е и резерват, заради обитанието на редки птици.
ЗА СТАТИСТИКАТА
Изминахме около 5000 км на стоп за три седмици, изпълнени с безкрайни приключения, добре охранени, изхарчихме около 400 лева всичко на всичко за двама човека и се прибрахме заредени за следващото голямо пътуване на стоп до Гибралтар.
