Соло приключение в Азия – да пребориш страховете и стереотипите

Да нарамиш раничка, да помахаш за „Чао“ и просто да тръгнеш … Звучи нереално, свободолюбиво, шантаво, но пък някак си лесно и доста приятно … само да беше възможно.

Така стартира моята първа среща с пътуването сама … чудейки се дали е възможно, безопасно, разумно, финансово постижимо. Последваха още купища въпроси, съпътствани от учудващо много отговори, един след друг по-объркващи, замислящи и зарубеждаващи. Докато един ден моментът беше дошъл … бях ГОТОВА! да спра да се чудя и преживявам само чрез фантазията си, да търся компания, която да дойде с мен, да задавам още въпроси и да позволявам на страха да надделее и на почти всички около мен най-накрая да ме „вразумят“.

… така се озовах в Азия – сама, без план, без очаквания, само в компанията на една камера и розовата ми раничка, прилежно натъпкана с 10.5кг дрешки и най най-необходимото. От изкачване на активни вулкани в Индонезия, обикаляне на 2 колела из Северен Тайланд и Виетнам в търсене на храмове, слонове и традиционни селища, през едно непредвидено посещение на местната болница, до скачане от водопади и игри с местните деца във Филипините, пътуването сама е приключението, което не само ме срещна с удивителни хора, култури и случки из голяма част от Североизточна Азия и Непал, но промени изцяло мен и целия ми начин на живот … Как? Ще ти разкажа на 4ти Март :)) Присъедини се за малко хумур в приятна компания, аматьорски, но пък интересни снимки, (надявам се) доза вдъхновение и разбира се полезна информация за това как да си спретнеш раничката и ти и да помахаш за „Чао“.

Представя: Марчела Георгиева