Новини

Благодарим на всички пътешественици – лингвисти, които се отзоваха на поканата за участие в предаването „За думите“ по програма Христо Ботев на БНР. Получи се страхотно предаване, а който не е успял да го слуша на живо, може да открие записа тук:

http://bnr.bg/hristobotev/post/101067308

Здравейте пътешественици!

Във връзка с една от темите в предстоящото издание на предаването „За думите“ по програма Христо Ботев на БНР се търси пътешественик с отношение към местните езици. Отнася се за езиците, които много често са говорени само от шепа хора, от изолирано племе, село и т.н.

В предаването ще бъде засегнат въпросът: какво изчезва с изчезването на един език, т.е. специфичните неща, информация за които се съдържа във всеки местен език. Или казано по-просто – ако имате приключения, свързани с общуването с местните хора (в по-екзотични места) и искате да ги разкажете, не се колебайте да ни пишете!

Краен срок – неделя 13 януари.

От името на екипът на предаването и водещият Венета Гаврилова Ви благодарим за участието!

От януари 2019 г. възстановяваме рубриката „Еко бюлетин“ в Клуб на пътешественика!

Всеки месец ще ни гостуват различни специалисти в областта на биологията, екологията, устойчивата икономика, зелените технологии, селкото стопанство.

За да научим повече за взаимоотношенията в заобикалящата ни природа, какви са новините в областта на екологията и добрите практики в опазването на природната среда?

Една от първите ни лекции ще бъде посветена на влечугите в България, с водещ Емилия Вачева – херпетолог и докторнт в НПМ – БАН. Повече информация – съвсем скоро.

Живееме си ние две лета сладко, сладко в Андалусия и си работим в Гибралтар, от където всеки ден наблюдаваме Мароко, чудейки се как да идем там!

Един ден ни осени невероятна идея да си купим колела с дисаги и след работния сезон да се отправим за месец и половина към Мароко, тръгвайки без конкретен план и без никакви очаквания… просто стегнахме багажа… закарахме се с колелата до Тарифа и от там, добре пакетирани, прекосихме с ферибот Гибралтарския проток, акустирайки в Танжер.

За пътуването ни в Мароко първите 3 дни бяха решаващи, т.е. или даваш шанс и време на държавата и тя задължително ще ти хареса, или въртиш обратен завой на третия ден и се прибираш вкъщи със смесени чувства и объркани спомени – нещо като морската болест.

А подготовката за едно такова пътуване винаги изисква големи усилия, но и заслужено поспиване.

Най-хубавото нещо на пътуването с колело е, че можеш да чуеш и видиш всяка птичка и тревичка, покрай която минаваш, да чуеш викове на хората за добре дошъл или за поредния пазарлък.

Морето

По океанското крайбрежие човек може да види много лагуни, но само на това място можеш да видиш розово фламинго… разбира се ако си платиш. Точно тук бе и първият ни истински сблъсък с прословутия търговски нрав на Мароканеца по сравнително туристическите места.

Хората

За Мароко е важно да знаеш няколко неща – едно от тях е, че хората не са бедни и не гладуват, а просто живеят семпъл живот(като изключим големите градове) и са щастливи и спокойни. Основно мюсюлмани, те са доста религиозни и много гостоприемни.

Водопадът Узуд

Водопадът на Узуд – вторият по височина водопад в Африка, макар и само 110 м, впечатляващ спектакъл. Намира се в берберско селище в Атлас.

Защо са ти врати, защо са ти легла и дивани, защо ти е телевизор, когато по цял ден можеш да гледаш природата.

Планините
Мароко е разделено на две основни части, пресечени от Атласките планини, разделени на Преден, Среден Атлас и Висок Атлас. Навлизаме в планина, където започва и сериозното каране – по около 90 км с 1500 метра изкачване!

Карайки си из високите необятни планини изведнъж се натъкваш на зелено селце. Ако тук има 40 къщи, значи в селото има поне 60 деца, които ако си „късметлия“ ще срещнеш и те ще тръгнат да те гонят, бутат, дърпат, молят за пари или химикалка, макар и да не са бедни и гладни… но това е дълга история.

Храната

В Мароко няма голямо разнообразие от храна, но за сметка на това всичко е винаги свежо и вкусно. Ние много държахме да си хапваме при местните, като винаги си избирахме мястото с най-старите и мръсни, задължително, пластмасови столове. Традиционните вкусотии са Тажин, Кус Кус, много месо под формата на кюфтета, мисм.

Чай чай чай… нещо, без което хората не могат да живеят. Мароканците пият зелен чай с мента и много захар, сипвайки го от високо.

Пустините

Първи знаци на пустинята.
Първите „касби“ – дворци от кал.

…и нещата започват да изглеждат като лунен пейзаж

Палмериите

Изведнъж сред пустошта попадаш на тучна зеленина, образувана покрай някоя река – така наречената Палмерия. Тази е едната от двете най-големи. Палмерията на Драа, където в гората от палми се крият къщи от кал и подръчни материали.

Къмпингите

В Мароко от липса на къмпинги не можеш да се оплачеш. Разбира се има от полуизоставени с тичащи кокошки и прасенца около палатка ти, до доста приятни и стегнати.

Жбел Сахро

Навлизаме в една планина, намираща се между Сахара и Атлас, наречена Жбел Сахро. Очаква ни качване до 2300 м, много красиви гледки, много истински хора и многоо дъжд и кал.

Понякога се налага да спиш в склада, но спането на земята е нещо традиционно при берберите… както казах семпъл начин на живот!

След много кал и изминавайки 8 км и качване на 800 м с бутане, намираме заслужена почивка при най-добрите хора, на най-якото място.

Превръщайки се в част от семейството, можем да надникнем в истинска мароканска кухня. Тези хора живеят сам сами на 2000 м, без ток, без ВиК, без дивани и легла, без телевизор, компютър или смартфон и са ЩАСТЛИВИ когато някой мине покрай тях и спре за по чай или остане да нощува!!!

Тодра

Продължаваме напред заредени с много сили и положителни емоции и от другата страна ни посреща вече побелелия Атлас, който още същия ден посещаваме.

 

Запътили сме се към катерачният рай на Мароко – Каньонът на Тодра. Там имаш три опции: да работиш в градинката, да катериш или по малко и от двете.

Мерзуга

А ето я нея – Голямата Пясъчна дюна, или на арабски Ерг Чеби, или „Каменно море“.
Местните определят за пустиня само тези дюни, които в Мароко се две, но географски определено пустиня е и околното на тях.

В магазинчето за всичко може да си купиш ски, както и да посетиш ресторантчето или сувенирния магазин или магазинчето за хранителни стоки – хитра схема – ВСИЧКО В ЕДНО!

Мерцедесите

За 45 дни трябваше поне веднъж да се намокрим качествено, да се качим за 30 км на такси олд скул Мерцедец заедно с двете колела, всичкия багаж и още 5 човека, защото с по-малко от 7 човека не се тръгва.

 

Фес

Айт Ал-кбир или Курбан Байрам е един от най-големите мюсюлмански празници. Напомня на Гергьовден, но около 1000 пъти по силно изразен. Това виждаш навсякъде, където погледнеш – тераси, стълбища, на улицата.

Тук за пореден път сме приютени от едно семейство, което буквално ни събра от улицата и през следващите пет дни бяхме техните скъпоценни гости :)

Шефшауен

Туристическата столица на хашиша Шефшауен. Представете си търговския нрав на мюсюлманин, свързан с продажбата на хашиш. Освен това Шефшауен е и единственият изцяло боядисан в синьо град в Мароко. Синьото и тесните коридорчета са, за да пази прохладно.

Всички са доста лежерни и в повечето случаи напушени.

Така си минаха 45 дни и 2800 км изцяло на колела, заредени с незабравими мигове и една мечта: Да се върнем в България и да направим Клуб на пътешественика, където хората да могат да се събират и да споделят своите мечти и пътешествия!

Ще ми се да направим една кратка ретроспекция на това как започнахме да пътешестваме….

Всичко започна в първия и най-студен ден от астрономическата зима през 2009 година, 21 декември, 5.00 часа сутринта, навън е около -20 градуса, а ние старателно се опитваме да поберем целия си багаж, който се състой предимно от палатка, чували, катерачен инвентар, екипировка за зимна планина, само 2-3 дрешки за нормални условия и един термос с литър горещ чай, в две 50 литрови раници. Този път нашата цел бе Турция. Потеглихме с няколко основни идеи – да пътуваме максимално бюджетно /изцяло на стоп, каучсърфинг и спане на диво/, да се катери на най-различни места в Турция, да се направи някой и друг трекинг и последно, но не на последно място да се гмурнем в турската култура :) Турнахме си раниците на гръб и се дотътрихме до магистралата, където започна и нашия стоп право към Истанбул! След това планът се подреждаше в движение…като срещахме местни планинари и катерачи и те ни казваха за интересни непопулярни места!

СТОПИРАНЕТО

Ако си тръгнал да пътуваш на стоп, то Турция със сигурност е най-доброто място! За три седмици изцяло на стоп не сме чакали повече от час, тамън почнеш да чоплиш семки и тирът спира и те събира. Качваш се събуваш си обувките, защото тирът е техния дом, веднага биваш почерпен, вадиш разговорника и започваш да комуникираш по метода на мимиките и жестовете. Ние със Сашо обаче винаги казвахме, че сме женени, защото бяхме чули случка от приятели, пътуващи към Иран на стоп, че един шофьор искал да си вземе девойката в харема. Задължително ще бъдеш поканен на обяд и в никакъв случай не предлагаш да си плащаш…много се обиждат, ти си техен гост и те с ръка на сърце казват „YOK para” т.е. „Пари не даваш”! На края на пътуването си толкова благодарен на всеки, че ти се ще да се отблагодариш по някакъв начин…и разбира се начинът е ти да взимаш на стоп когато пътуваш с кола.

КАТЕРЕНЕТО

Успяхме да посетим 8 катерачни обекта, изключително различни като вид катерене, вид скала и разнообразна природа, намиращи се в районите на Истанбул, Кайзери, планината Ала Даалът, Адана, Анталия, Фетие и езерото Бафа.

ПРИЯТЕЛИ И ИСТОРИИ НА ПЪТЯ

Както винаги съм казвала: Няма значение къде си, а с кого си! Разбира се, комбинацията от красиво място и добри приятели е най-добра. Е ние срещнахме едни страхотни приятели там, Аги от България и Нури от Кайзери. Естествено, оказа се, че светът е малък и те са приятели на наши приятели. Та те ни приютиха за няколко дни и заедно посетихме Ала Даалър, където Нури заедно с двама приятели направиха премиера на алпийски зимен маршрут и спаха на скалите, докато ние се разхождахме из дивата бяла планина. Аги и Нури ни запознаха с техни приятели и общо взето това бяха и петте най-забавни дни от пътуването ни!

Да споделя и малко факти, които научихме на пътя….за хората и живота им. Общо взето от пътуването на стоп можеш наистина да научиш много за една държава! Посетихме и един университет в Анкара и научихме, че всъщност доста от университетите са частни и доста добре развити и организирани. Всеки университет си има голям кампус в края на града и съответно организирани университетски автобуси. Университетът си приличаше на малък град, където студентите прекарват почти целия си ден, учейки или участвайки в различни студенстки клубове /музикални, спортни, научни и т.н./ Университетът е и мястото, където обикновено започваш да катериш. Ние имахме щастието да се запознаем с един преподавател по катерене, които ни разказа доста интересни истории за планинарството и катеренето в Турция и ни даде възможността да се покатерим малко с неговите студенти на университетската стена. Малко и за хората – това, което ни направи най-силно впечатление бе, че разликата между европейската и по-туристическите части на Турция и централната Анадолска част е доста значима от културна и религиозна страна. Чувала съм, че това се отнася и за Източна Турция, но все още там не съм била. Но със сигурност знам, че семейството е най-голяма ценност за всеки в Турция.

НОВА ГОДИНА

Това със сигурност беше най-незабравимото или по-скоро най-незапомнимото, проспано, посрещане на Нова година в живота ми, прекарано в третия по големина град Адана, в хотелска стая с ширичина на легло.

А това се случи, поради непредвидено добър стоп, но дълъг, с отказ от нас от любезното предложение на шофьора да спим в тира му!

ХРАНАТА

Който не е хапвал от богатата турската традиоционна кухня…гладен е останал!

Класики в жанра са кебап, гьозлеме, крем супа от нахут или леща, баклава и локум и т.н.

Бялото сирене също си е традиция.

Ако си купуваш хляб поне двойна доза, защото първата се изяжда още на излизане от пекарната!

Турското кафе със сигурност не е напитката номер 1 на турците, хората пият основно и постоянно черен чай с много захар, след закуска, обяд, вечеря или когато няма какво да правят.

АЛА ДААЛЪР

За тази планина мога да остана безмълвна, точно така както се чувствах когато се разхождах или просто си седях на някой камък и наблюдавах всичко около мен.

А такава е и самата част от планината, която посетихме – тиха и спокойна, без хижи, без маркировка!

СПАНЕ НА ДИВО

Въпреки, че за малко щяха да ни подпукат с едни пушки, тъй като се бяхме настанали без знаем в двора на военно поделение, със сигурност може да си спиш където си поискаш сред природата…или поне ние така правихме.

Дори и под БАТУТ в градския парк се получава, когато искаш да поспиш, но патрулка обикаля през цялото време около теб, а бяхме чули, че е забранено клошарстването и те прибират на топличко. Все още незнам дали е истина това!

КАПАДОКИЯ

За Кападокия мога да кажа, че това беше най-истинското и най-красиво спане на диво, дори и до този момент!

Със сигурност повечето от вас са чували или посещавали Кападокия, а тези които не по-добре да го включат в списъка със задължителни места за посещение!

Кападокия има история още от преди 10 милиона години, история на образуване на тези причудливи форми, история на живот на древни плена. С подземните си градове и скални църкви сега Кападокия е един музей на открито сред живописните речни долини и селца със запазен поминък.

ЕЗЕРОТО БАФА

Бафа е последното място, което посетихме, преди за се отправим към България!

Бафа е районът на боулдър катеренето в Турция с издигащата се над езерото планина Латмос. Бафа е и мястото където сред скалите ще видиш леля шетаща из двора и обора, пасящи крави, тичащи деца, маслинови гори, рибари, както и много руйни на древни църкви.  Някой от самите скали са били и все още се ползват за подслон на добитъка

Бафа е и резерват, заради обитанието на редки птици.

ЗА СТАТИСТИКАТА

Изминахме около 5000 км на стоп за три седмици, изпълнени с безкрайни приключения, добре охранени, изхарчихме около 400 лева всичко на всичко за двама човека и се прибрахме заредени за следващото голямо пътуване на стоп до Гибралтар.